Бригадирско движение в България – началото

1-11050254_808287229270686_4566795607461800938_n

 

На  5 август 1946 г. на прохода Хаинбоаз  (дн. Проход на републиката) започват работа 2 000 младежи от първата национална младежка строителна бригада „Георги Димитров”, което е начало на бригадирското движение в България.

Бригадирското движение в България е свързано  с  доброволното участие на младежта в изграждане основите на социализма в страната след 1946 г. чрез участие в строителството на обекти с национално значение без или с минимално заплащане.

Движението възниква на базата на огромния ентусиазъм на тогавашната младеж да бъде построен нов живот. Бригадите са доброволни и младежите участват с желание и самоотверженост. За настаняване на бригадирите на Хаинбоаз е изграден лагер за 2000 души. Оказва се, че желаещите са много повече и се налага връщането на малолетните.

На 11 август 1946 г. са набрани бригадири, които заминават със специални влакове на строежа на първата републиканска железопътна линия Самуил – Силистра.

На 2 септември 1947 година започва изграждането на Димитровград,  не без основание наричан „младият град на социализма”.

Национален младежки обект става и започнатата  58-километрова железопътна линия Волуяк-Перник.

През 1948 г. за национален строителен обект е обявена и железопътната линия Левски – Ловеч – Троян.

Бригади възникват и на много други места.

В движението през 1946 – 1948 година вземат участие 87 хиляди ентусиазирани младежи: завършени са 10 електроцентрали, построени са 2550 км далекопроводи, изградени са нови индустриални предприятия, 8800 жилища, нови училища, детски и здравни домове, болници и др. обекти. Бригадирското движение създава цяла култура. По това време излизат и много патриотични песни, вдъхновени от ентусиазма на младите, между които „Елате, хиляди младежи“, „Свири, хармонико, свири“, „Пред нас са блеснали житата“ и други. Бригадирското движение е отразено в литературата, живописта и в киното.

 

Славни времена ! Пророчески се оказаха стиховете на поета-бригадир Пеньо Пенев:

 

Потомци, вий напразно ще се ровите,

докрай едва ли ще узнайте вий,

когато се наливаха основите –

какъв живот живяхме ний!

 

О, колко трудности за нас дойдоха!

Завидна беше нашата съдба!

Ний не живяхме дни, епоха –

борба живяхме ни, борба!

 

2-11817174_808287942603948_4717770645636877648_n

3-11825912_808287995937276_3718607504962368199_n

4-11813244_808288052603937_1811908370019300073_n

5-11800132_808288089270600_5837242218988600214_n

6-11846554_808288132603929_8227064643963510956_n

7-11855625_808288235937252_8953402608090810536_n

8 11828751_808288365937239_4800872704388743941_n

9 -11796452_808288412603901_1575422573007603452_n

10- 10982205_808288462603896_7731343666391671617_n

11- 11822837_808288525937223_8127921524693544032_n

12- 13876413_1000083786757695_7928397662353298988_n

 

 

 

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s