Петрана Иванова (Илиева) (1905–1987) Родена в Кюстендил, работила за съветското разузнаване преди, по време на Втората световна война и след това. В младежките си години работи в тютюнева фабрика. През есента на 1927 г. заминава с мъжа си Димче за Париж под името Петрана Попилиева. Там е привлечена от българският комунист Николай Попов за сътрудничество на съветското военно разузнаване. В периода 1927 – 1936 г. е разузнавач във Франция. От 1936 г. до 1938 г. работи в Краков, Полша в нелегалната резидентура „Монблан“, която възглавява Николай Попов. Тя му помага в неговите пътувания по страната и зад граница. Изпълнява и самостоятелно възложените и задачи. В периода 1938 – 1960 г. работи като разузнавач във Франция. През 1960 г. се завръща с мъжа си в България. Награждавана е с високи правителствени награди. Умира в София. За съжаление повече подробности липсват.
Книгата на Виталий Павлов „Женское лицо разведки“ разказва за мълчаливото мъжество и подвига на жени-разузнавачи,които зад границите на СССР изпълняват редица рисковани операции на външното разузнаване.
Начало – https://royallib.com/read/pavlov_vitaliy/genskoe_litso_razvedki.html#0
––––––––––––-
Ръководителят на нелегалната резидентура „Монблан“ Николай Трайчев Попов, действаща в Краков, е роден през 1888 г. в с.Кирково (предишно име Мадлеш ), Бургаска област, в семейството на свещеник. Завършва военно училище в Русе, след което работи като машинист на кораби по Дунав, на влакове, а по времена на Балканската война е в армията. Активно участва в социал-демократическото движение у нас и неведнъж е арестуван от властите. По време на Септемврийското въстание от 1923 г. предвожда отряд въстаници, а след поражението му преминава българо-турската граница. С помощта на ръководителите на резидентурата на Коминтерна в Истанбул заедно с 60 други български емигранти на съветски кораб пристига в Одеса през октомври 1923 г. След това по линия на Разузнавателното управление на СССР Н. Попов се заема с прехвърлянето на оръжие в България. През август 1924 г. полицията разкрива тази дейност и той е осъден задочно на 5 години. След ва военна подготовка в специална школа в Тамбов и по поръчение на Коминтерна под името Иван Петров заминава за Югославия, където осъществява връзка по канала за свръзка София – Белград – Виена. От 1927 г. под името Станко Кукец е вече в Париж в съветското търговско представителство и едновременно изпълнява задачи на Разузнавателното управление на СССР. По това време става член и на Френската компартия. През септември 1931 г. отпътува за Москва, където работи в Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал. Едновременно учи във Военната академия „Фрунзе“, която завършва през 1935 г. и е разпределен към Главното разузнавателно управление.
Скоро заминава за Париж, а после във Виена за междинна легализация като богат български фермер под името Стоян Владов. От 1936 г. работи неговата резидентура в Краков, Полша, която получава ценна информация от сътрудниците на българските представителства във Варшава, Берлин, Виена, Прага, Будапеща, от преподаватели и студенти в Ягелонския университет в Краков, от работещи във военните заводи, от градинари и земеделци от България, Чехия, Унгария и Австрия. Николай Попов продължава работата си и след окупацията на Полша от нацистите.
След началото на Великата Отечествена война връзката му с Москва пропада. Тогава той успява да установи контакти с полски нелегални от съпротивата. Очевидно това способства немците да го открият. През януари 1943г. е арестуван и отправен в концлагерите Освиенцим, а после в Маутхаузен. Николай Попов загива през юли 1944 г.в австрийския концлагер Хартхайм.
probuzhdane 