Стоян Венев Илиев, живописец, карикатурист и график; Народен художник 1951г., герой на социалистическия труд – 1964 г. и 1984 г. Роден е на 21 септември 1904 г. в село Скриняно, Кюстендилско. Починал на 20 март 1989г. в София.
Завършва живопис в Художествената академия в София през 1931г. при професорите Ст.Иванов, Б.Митов и Д.Гюдженов.
Още като ученик отпечатва първата си карикатура „Празник на цветята“ през 1921 г. в комунистическия вестник „Червен смях“. Подписва ранните си карикатури още като самоук с псевдонима „Пролетарче“. От беден селски произход, Венев е закърмен с дълбока обич към народа, за чието по-добро бъдеще воюва с изкуството си. С творчеството си откликва бързо на събитията в страната, на недостатъците в нравите и бита. Венев рисува предимно битови сцени и образи от българското село. Изкуството му се развива в сатиричен и жанров план. С острота Венев съпоставя двата свята – експлоататори и експлоатирани: „Пазар на слугини“ 1936 г., „Завръщане от работа“ 1939 г., „Събрание“ 1938 г., „Дървар“ 1941 г.; изобличава буржоазията и нейните слуги в : „Първи май“ 1933 г., „Собственик“ 1936 г., „Обяснение“ 1945 г.
Творчеството му го довежда до остри стълкновения с полицията. Негови карикатури биват снемани от изложбите, той не еднократно е подвеждан под съдебна отговорност. В своите карикатури, живописни картини, графични листове, рисунки и плакати Венев се проявява като самобитен, ярък художник с ясно очертан личен стил, почиващ върху художествените традиции на българския народ. Започнал делото си на художник-общественик с карикатури в прогресивните издания „Червен смях“, „Маскарад“, „Звънар“, „Новини“, „Жупел“ и „Ехо“, Венев устройва изложби заедно с идейния си другар – скулптура Иван Фунев, в които излага социално остри творби: „Злополука“, „Проститутка и гальотаджия“, „Скитници“, „В чакалнята“ и други от 1936 г.
Между 1934-1936 г. рисува и пейзажи: „Върби“, „Воденица в Тетевен“, „Широко поле“, в които личи здравата му връзка с родната земя.
Венев си поставя за цел да създаде истинско народно изкуство. Като член-основател на „Дружество на новите художници“ той прави опити да намери по-нов изобразителен метод на работа. Венев създава социално-битови сцени, в които ту осмива примитивните страни у българския селянин: „Гостенка“ 1933 г., „Сватба“ 1933 г., „Сватба“ 1944 г., „Кум и сват“ 1945 г., ту го представя като осъзнат строител на социализма: „Бригадир“ 1946 г., „Гост“ 1945 г., „Човекът с трите ордена“ 1945 г.
И след победата на 9 септември 1944 г. той не забравя темата на острите класови конфликти от близкото минало: „Червеният щъркел“ от 1945 г. (повторение на конспиратор от 1933 г., „Два свята“ 1945 г. Вълнува се от светлите дни след народната победа: „Посрещане на Червената армия“ 1945 г., „Народен съд“ 1945 г. На борците срещу фашизма посвещава вълнуващите картини – „Завръщане“ 1954 г., „Прощаване“ 1953 г., „Септемврийски нощи“ 1962 г. Венев е автор и на историческата композиция „Септември 1923“ от 1953 г., на битово-идейните творби „Скъп гост“ и „Освободена земя“ от 1962 г.
В карикатурите си Венев отразява борбата на българската работническа класа против монархията, западните империалисти и опозицията в страната: „Мариана, не бой се, той само се прозява“, „Последно свиждане“, „От ухо на ухо, за ухо“ и други. Създава нови форми на агитация срещу опозицията – ярко разобличителни карикатури-плакати.
Венев е творец на самобитно изкуство с достъпен изразен език. Рисува с едри мазки, едри форми, лаконизъм на композицията, понякога с условна перспектива и колорит. Цветовото звучене на картините си той подчинява на идейния замисъл. Студената гама на сини, сиви тонове в „Ятак“ 1944 г. постепенно се заменя с гама, събуждаща оптимистични чувства, и достига до огнено червен, пламтящ колорит, сякаш лицата са огрени от буен огън в „Първият трактор“ 1959 г. Работи с разнообразни живописни и графични техники – маслени бои, монотипия, туш и други. Като редактор-художник на вестник „Стършел“ извършва голяма обществено полезна дейност.
Лауреат на „Димитровска награда“ през 1949 г. и 1953 г. Награден с ордените „Девети септември“ през 1954 г., „Народна република България I степен“ през 1959 г. и 1974 г., „Кирил и Методи I степен“ през 1963 г., „Георги Димитров“ 1954 г., 1964 г., 1974 г. Удостоен със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 1965 г.
„Енциклопедия на изобразителните изкуства в България“, София 1980
probuzhdane 