Стефан Иванов Халачев (Велко) е роден в град Пловдив на 14 май 1917 г. семейството на учители — комунисти. От малък Стефан расте като будно и любознателно дете. Проявява голям интерес към книгите. Учи се добре. В първите класове на гимназията става член на марксистко-ленински кръжок, а след това и на РМС (1933). Участва активно в работата на организацията. Размножава позиви, пише лозунги, не се разминава с полицията, където е бит.
През 1935 г. е изключен от всички гимназии в страната заради активното му участие в дейността на Комунистическия младежки съюз. А той е един от най-добрите ученици в Пловдивската мъжка гимназия. Учи не само по учебници, а вече е прочел много странична литература… Знае наизуст и декламира стиховете на Смирненски, на Ботев и други големи поети. Неговите сигурни знания и висока култура го открояват сред другите ученици и правят силно впечатление на неговите учители. Увличайки се от поезията, Стефан сам пише стихове… Стефан Халачев е бил душата на младежките сбирки. Пеел много хубаво. Захласвал се по народните песни. Свирел добре на китара. (А баща му – на цигулка).
По късно успява да завърши гимназия. Записа се да следва право в София. Свърза се с БОНСС и работи сред студентите. Развива активна дейност сред тютюноработниците. Бил е член на РК на РМС. По-късно — от 1941 г., става член на окръжния комитет, отговарящ за селските райони в Средногорието. Арестуват го през 1941 г. за 1 май и намират у него позиви. Бил жестоко бит, а след това освободен под гаранция.
След нападението на хитлеристка Германия над Съветския съюз на 22 юни 1944 г. е арестуван от полицията и е интерниран в концентрационните лагери „Гонда вода“, Асеновградско, а по-късно преместен в „Кръсто поле“, Ксантийско. Подготвил се и като намерил удобен момент към края на 1941 г., при извеждането им на работа, се отклонява от групата и преминава в нелегалност. С големи трудности Стефан се добрал до Асеновград. Изпратили го в София. Тук му поверили да работи по младежка линия в софийските подбалкански села, където дълго време развива кипяща дейност. Обаче полицията влязла в дирите му.
През април 1943 г. става партизанин с партизанското име – Велко в отряд „Чавдар”, действащ в района на Софийско. На 15 януари 1944 г. в землянката „Въртопа“ под връх Вежен излиза вестник „Въстаник“. Стефан Халачев е в редколегията. Там е и Христо Ганев (Кольката) и още неколцина.
Като партизанин Велко е дисциплиниран и изпълнителен. Отначало отговаря за младежката работа в района на отряда. Неуморно обикаля селата, затяга младежките организации. Проявява своята изключителна смелост. Неведнъж с престрелки се отскубва от вражеско обкръжение. Назначаването на Велко за комисар на отряда е резултат на неговата широка дейност, която той развива сред чавдарци…
През месец април 1944 г. отрядът наброява вече 437 партизани и прераства в бригада „Чавдар“, с командир Добри Джуров, разделена на три дружини. Стефан Халачев е определен за командир на трета дружина. На 26 април 1944 г. командваната от него дружина извършва редица успешни акции. Помни се успешното нападение на оръжейния склад на гара Саранци, при което е взето много оръжие и боеприпаси, а накрая по заповед на Халачев останалото е запалено. След това първа и втора дружина се насочват към Мургаш, а трета дружина заминават за връх Баба.
През месец юни 1944 г. трета дружина от партизанска бригада „Чавдар” и Ихтиманския партизански отряд създават Четвърта Софийска въстаническа бригада. Стефан Халачев е избран за неин командир. Бригадата действа в района, северозападно от София и участва в установяването на властта на ОФ в столицата на 9 септември 1944 година.
След победата на ОФ Стефан Халачев постъпва като офицер в БНА. Той участва в първия период от заключителния етап на Втората световна война 1944-1945 година. Получава звание подполковник и е назначен за помощник-командир на Първа пехотна софийска дивизия, с командир генерал-майор Тодор Тошев.
По време на Страцинско-Кумановската настъпателна операция на Първа българска армия, в боя за хребета Длабочица, в Македония, на 18 октомври 1944 г., след силна авиационна и артилерийска подготовка, 6-ти пехотен полк се вдига в атака , за да овладее село Длабочица, но скоро е посрещнат от силен артилерийски огън на противника.
За усилване на полка в боя е въведена 1-ва дивизионна тежкокартечна дружина, но поради силния вражески огън и тя забавя темпа на настъпление. Тогава помощник командирът на 1-ва пехотна Софийска дивизия, подполковник Стефан Халачев излиза в най-предните редици на дружината с пушка в ръце и извиква: „Другари картечари, сега целият народ ви гледа. Бийте омразните фашисти!”
Бойците го последват в атаката. Вражески куршум пронизва героя, но увлечени от личния му пример, бойците прогонват хитлеристите от селата Петралица и Длабочица. Посмъртно Стефан Халачев е повишен в чин полковник.
По повод смъртта на Стефан Халачев, командирът на Първа пехотна Софийска дивизия генерал-майор Тодор Тошев издава заповед № 83 от 19.Х.1944 г. в която пише: „Драги офицери, подофицери и войници от 1-ва пехотна Софийска дивизия .На 18 октомври тази година, в боя за Длабочица загина геройски от вражески куршум помощник командирът на дивизията, подполковник Стефан Иванов Халачев, когато с пушка в ръка бе излязъл в първата линия на 1-ва дивизионна тежкокартечна дружина, за да я импулсира и подтикне напред, тъй като германците със силен картечен огън спираха напредването и.
И действително със своят храброст, смелост и решителност той успя да вдигне дружната напред към врага, но с цената на своя живот. Цели 3 години, като командир в народно-освободителната бригада той броди из родните балкани и бранеше народа от омразния фашизъм.
За този смел и решителен подвиг обявявам подполковник Стефан Иванов Халачев, като ПЪРВИ ГЕРОЙ на 1-ва пехотна Софийска дивизия!” Посмъртно Стефан Халачев е награден от командването с орден „За храброст“.
Вестник „Народна войска“ в брой 35 от 14 октомври 1944 г. описва героичната смърт на подполковник Стефан Халачев. В същия брой на вестника, един от щабните офицери на дивизията, подпоручик Христо М. Данов изразява своето възхищение от героичното поведение на подполковник Стефан Халачев на фронта:
„Имах рядкото щастие през последните седмици да общувам отблизо с него. Мога смело да кажа, че подполковник Халачев бе образец на доблестен войник и гражданин. Не се минаваше и ден той да не бъде на позицията. И то в първите редове на бойците. Нямаше ни една по-смела и рискована задача на нашата дивизия, в чието изпълнение той да не бъде начело. Неведнъж се опитах да го възпирам от някои негови дръзновени стъпки, но той ми отвръщаше само със своята скромна и пленителна усмивка.“
По материали от интернет
probuzhdane 