Самоковската комуна – първата на Балканите (13.06.1910 – 12.02.1912)

Раждането

През пролетта на 1910 г. социалдемократите (тесни социалисти) в Самоков бяха стъпили здраво на краката си. Голямата част от работниците и бедните занаятчии разбираха, че само социализмът ще им осигури по-сносен живот. Името на лидера Борис Хаджисотиров ставаше все по-известно, по-свидно. Тази група хора имаше огромно влияние сред гражданството. Колкото повече наближаваше денят на избора, толкова повече социалистите засилваха агитацията си. Изработената програма се разясняваше най-изчерпателно по седенки, кръчми, кафенета, фабрики. До най-голяма точност се знаеше кой е напълно сигурен и кой не е. Борис Хаджисотиров казваше:

– Внимавайте! Трябва да водим битка за всеки човек!

В самия ден на изборите – 13 юни, клубът гъмжеше от възбуден народ.

– Не се поддавайте на провокации! – бяха предупрежденията.

Когато вечерта се узна, че в новия общински съвет влизат осем социалисти от всичко четиринадесет съветници, Борис Хаджисотиров произнесе в партийния клуб пред многобройно гражданство пламенна реч. Така изгря Първата комуна на Балканите.

Знамето

Първото си заседание общинският съвет свика на 1 септември (когато най-сетне изборът беше утвърден от властниците). За кмет беше избран Георги Зуйбаров, а за негови помощници Асен Хадживасилев и Коста Халваджийски. Тогава новият кмет стана и обясни:

– Законът ни дава право да си имаме наше общинско знаме. Предлагам то да бъде виненочервено – и измъкна от чекмеджето си един атлазен плат с надпис „Самоковска комуна“. Коприната блесна в ръцете на първия кмет на комуната. Зуйбаров подаде червената светиня на младия обущар Славе Тонев, който през капандурата се покатери на покрива. И така червеното знаме пламна над Самоковската община…

Добрините

Пред новите и неопитни управници се изпречиха редица трудности. Мнозина първограждани трябваше да освободят заграбени общински места, да издължат стари данъци. Това доста ги тревожеше, но нямаше как… Но най-значителната реформа на комунарите беше въвеждането на прогресивния данък. Богатите не само че трябваше да се издължават редовно и навреме, но щяха да плащат и най-големите данъци – според доходите си.

Комуната откри трапезарии за бедните деца, раздаде безплатно учебници и помагала на всички ученици, създаде общинска аптека, в която без пари се раздаваха лекарства на сиромасите в града…

Автор: Чавдар Ангелов

Източник: вестник ДУМА, 12 август 2010

Вашият коментар