Дупнишката комуна – най-дълго просъществувалата комуна в България /842 дни/                                                                                                                                             

На изборите, проведени на 3 октомври 1920 г. тесните социалисти печелят 7 мандата от 14 и получават 1189 гласа. Избрани са д-р Коста Петров, Георги Панчаревски, Крум Марков, Иван Чорлев, Никола Сребров, Владимир Радев и Георги Златанов.

След серия от неуспешни опити за касиране на изборите от страна на буржоазните партии на 22 ноември 1920 г. се провежда първото заседание на Общинския съвет.

Благодарение помощта на широкия социалист Георги Мартинов, който се присъединява към тесните социалисти за кмет на общината е избран д-р Коста Петров, с помощник-кметове Крум Марков и Иван Чорлев.

Общинската политика на Дупнишката комуна се отличава коренно от всички управления дотогава.

Тя започва активна стопанска дейност, като създава общинска зеленчукова градина, общинска тухларна, общински магазини за стоки от първа необходимост, общинска пекарна за хляб, общинска аптека и др.

Върнати са заграбени над 800 декара общински имоти, незаконно присвоени от дупнишките богаташи.

Комуната води активна борба срещу вихрещата се спекула и черноборсаджийството.

Увеличен е общият размер на общинския бюджет, като е въведено прогресивно-подоходно данъчно облагане, освободени от общински данъци и такси са безимотните и малоимотните граждани. Въведени са нови общински налози, като налог върху основния капитал на банките и търговските дружества, налог върху печалбите от войните и налог върху тютюна от реколта 1920г.

Данъчната тежест пада главно върху по-богатите обществени слоеве и фирмите , а не по-равно, както е било в предишните общински управления.

В областта на образованието са премахнати ученическите такси, безплатно са раздадени дрехи, обувки и учебници на над 700 ученика, създадена е общинска ученическа трапезария.

Здравеопазването става безплатно, като са назначени нови лекари, фелдшери и акушерки, които обслужват трите здравни участъка , на които е разделен града.

Болните получават безплатни лекарства от общинската аптека. Създадена е общинска здравна амбулатория с модерни за времето си медицински инструменти и апаратура, планиран е строежът на общинска болница.

В социалната сфера са изградени общински жилища и са раздадени 180 парцела на бедни безимотни граждани за изграждане на собствени жилища.

В областта на благоустройството с активната помощ на населението е павиран главния площад и главната улица, прокарани са нови улици, построени са десетки чешми. Пристъпва се към електрифицирането на града.

Културата е застъпена със създаването на театрална трупа, работнически и младежки хор и общински оркестър. Започва издаването на „Дупнишки общински вестник”.

Разраства се масовото физкултурно движение, провеждат се спартакиади.

На изборите на 11 февруари 1923 г. тесните социалисти подобряват изборния си резултат, като печелят 1413 гласа, но не им достигат 16 гласа, за да постигнат ново мнозинство в Общинския съвет.

На първото заседание на 15 март 1923 г. (почти месец след убийството на кмета на общината Коста Петров) буржоазните общински съветници подават оставки и Дупнишката комуна след 842 дена прекратява своята дейност.

Дупнишката комуна оставя ярка диря в историята на местното самоуправление на Дупнишка община със своята последователна социална политика в подкрепа на обикновените, отрудени хора, по-справедлива данъчна политика и развитието на обществените форми на собственост в общинската стопанска дейност.

*

Автор: Радослав Радославов

*

Свързана публикация:

Славни са делата на Дупнишката комуна

https://probuzhdane.blogspot.com/2023/11/blog-post_16.html

*

Вашият коментар