София, 12. VII. 1942 г.
Чрез г-жа Юрданка Г. Минева
София, ул. Бузлуджа № 42
Скъпа Ваня, драги и мили деца Мари и Милке!
Когато пиша настоящето, вие вече сигурно ще сте узнали всичко, което се е случило с мен от 26 април насам. Няма да ви описвам случилото се, тук то е известно, а наверно скоро всичко ще стане известно и при вас.
Преживях неописуема физическа и морална инквизиция, за определено време бях изгубил и говор, и беше се парализирала цялата ми десна страна на трупа. От две недели съм с голяма група другари в Централния затвор, и всички се чувствуваме морално и физически добре.
Вече неделя как продължава процесът, който ще продължи вероятно още десетина дена. Какъв ще бъде краят, за повечето от нас е много ясно. Законът, който фашисткото мракобесно правителство създаде именно за подобни случаи като нашия, не е оставил никакви празнини и е лишен от всякакво разнообразие; за всичко и за всекиго само една санкция, най-крайната и най-тежката, която може да съществува в условията на фашисткото мракобесие. този неизбежен край, обаче, не смущава никого от подсъдимите. Сред тези борци се чувствувам обхванат от такава бодра атмосфера, всички живеят с такава голяма самоувереност в неминуемата крайна победа, че необходимостта някой да помисли за собствената си съдба не съществува. Никой не мисли за себе си, никой не се кае и не съжалява. Всички тук очакват и ще посрещнат тежката присъда твърдо и спокойно. Напротив,, ако при нашата сегашна обстановка има некой, който да се бои и да трепери, това е само нашият враг. Не му завиждам на временното господство!
Знаейки всичко това, аз съм твърдо уверен, че вие и тримата не ще станете роби на голата скръб, а и на нашия случай, на моя нещастен случай ще погледнете не през очилата на лично засегнат индивид, а като на един от милионите случаи, които днес са засегнали и засягат милиони хора. За победата на кървавото фашистко мракобесие са нужни хиляди и милиони скъпи човешки жертви. С какво право ние можем да искаме да бъдем пощадени и освободени от този кървав данък за доброто на нашия народ и цялото човечество?
– Никакво. Дългът си трябва да изпълним спокойно, твърдо и без хленч. Кураж, бодрост и успокоение можем да търсим само в борбата и победата! Това не са празни думи, а единствено верната философия, която скоро, не е далеч денят – ще бъде успокоителния път за всички пострадали от събитията в една или друга степен.
Тъй разсъждавам и чувствувам във връзка с очакващата ме участ. Отивам към своя край спокойно и бодро, бидейки уверен, че и ти, Иванке, и вие, Марче и Милке, ще погледнете на случая също тъй спокойно и твърдо! Повтарям, уверен в това, аз стоя пред неизбежността спокойно и твърдо! Мила Иванке, скъпи деца! Бъдете твърди и разумни! Живейте със скърбите и радостите на нашето велико дело. Обема ви в своите обятия и горещо и крепко ви целува
Вашият любящ татко.
***
18. VII. 42 г.
Скъпи деца, мила Иванке!
Не ни оставиха дори писмата си да напишем спокойно! Процесът мина нещо повече от галоп: 48 обвиняеми, 200 свидетели и 30 адвоката минаха за 12 дена! От 6 до 18 юли. Уникум на фашистки фарс и мракобесие! „За политика не позволяват да се говори“! – Това са вече баналните думи на съда. Отнеха думата на защитника ми Анто Бояджиев под този мотив, а в същото време (вчера) позволиха един случаен „защитник“ (Сотир Янев) на дълго да бълва фашистки политически гадости против нас и против СССР!
Мили мои! Вече съм заедно с доблестни другари, пред края си! Отивам там гордо и спокойно, уверен в близкия край на тази оскотела и обезумела от безперспективност банда!
Прощавайте, деца и Иванке! Не жалете за мене, борете се смело с героите от целия свят за унищожението на нашите унищожители. Умирам спокойно, предвкусвайки сладостта на близката победа. Прощавайте и не плачете за мен. Намерете утеха в редовете на борците!
Още веднъж смелост, бодрост и вяра в победата. Притисква ви крепко в своите обятия и горещо ви целува
Вашият щастлив татко.
Йорданка и Георги дадоха всичкото си здраве, сили, преданост и доброта, за да облекчат последните ми дни. Останете им вечно благодарни и признателни.
Борете се, учете се!
***
23. VII. 1942 год.
Г-жа Юрданка Георги Минева
София, ул. „Бузлуджа“ № 42
Скъпа лелйо Юрданке,
Мила Иванке, Мари и Милке, Георги, Тошко, Димитре, другари и приятели. Прощавайте, умирайки спокойно прегръщам ви и ви целувам горещо.
Бъдете твърди и понесете страшната вест достойно и твърдо!
Ваш татко Антон Иванов Козинаров
–––––––
Публикува се с любезното съдействие на Марин Спасов
*Свързани публикации:
Професионалният революционер Антон Иванов
https://probuzhdane.wordpress.com/2022/01/10/profesionalniyat-revolyucioner-anton-ivanov/
Антон Иванов – Стареца
probuzhdane 